Проблемите старателно кърпиш и този момент искаш да избуташ.
От миризмата на черното се скриеш,
докато зъби стискаш и чакаш кривата да се завърти.
Живота безцелно те жули и опитваш себе си да събереш и
 мислите си в един свят да прибереш.

  П.с.: Уморен съм да бутам все напред, проблемите и задълженията край нямат... липсваш ми Н.
 

Като глътка кафе стопли ме,
но само вкуса от теб остана.
Изчезна в тъмнината на аромата
и изтри ме като сълза от лицето си красиво.
А аз нищо повече от теб и твоята усмивка не исках...

П.с.: липсваш Н :)

Тихо очи затварящ и кафявото сияние скриваш.
Тъмнината те покрива под завивките на нощта,
докато спокойно глава полагаш на рамото ми.
Дъха ти бавен става и всичко в мен обръща.

Всяка нощ часове наред с поглед те поглъщам
и като мехурче в пяна губя се.
Бавно лицето ти с устни рисувам
и с вкуса ти пропит заспивам.

П.с.: Н, искам те...

В спомените си като дете ровиш,
следата не оставяш да те подмине
и отговор от вятъра на отминалото чакаш.
Заравяш очите си в съзли и мисли.
Тайно искаш себе си да промениш,
а трябва само глава си да завъртиш
и очите да намериш... те са там.

Като дете за теб мечтая ... чисто, искрено и тъй сърдечно.
Всичко в едно си прибрала и себе си сама обезценяваш.
Красотата ти неземна е, а усмивката ти небесна ще да е.
Ти сама не вярваш, но когато бог е дал... той с теб сърцето си е предал.

П.с.: малко Н.