Проблемите старателно кърпиш и този момент искаш да избуташ.
От миризмата на черното се скриеш,
докато зъби стискаш и чакаш кривата да се завърти.
Живота безцелно те жули и опитваш себе си да събереш и
 мислите си в един свят да прибереш.

  П.с.: Уморен съм да бутам все напред, проблемите и задълженията край нямат... липсваш ми Н.