В спомените си като дете ровиш,
следата не оставяш да те подмине
и отговор от вятъра на отминалото чакаш.
Заравяш очите си в съзли и мисли.
Тайно искаш себе си да промениш,
а трябва само глава си да завъртиш
и очите да намериш... те са там.

Като дете за теб мечтая ... чисто, искрено и тъй сърдечно.
Всичко в едно си прибрала и себе си сама обезценяваш.
Красотата ти неземна е, а усмивката ти небесна ще да е.
Ти сама не вярваш, но когато бог е дал... той с теб сърцето си е предал.

П.с.: малко Н.

Маи избяга ти от мен,
като вятъра изчезна за момент.
Тичаш ти напред и себе си търсиш все навред,
а аз там под лисата в залеза все те чакам
и усмивката ти дебна в захлас....

П.с.: Н

Искам в дън земя да скрия своето лице
и срама да измие моето сърце.
Яда извира вътре в мен и държи ме той в силен плен.
С погледа ми замъглен очите ти кафяви диря аз
и се надявам моя грях да видя там...

П.с.: понякога лесните неща са толкова трудни, независимо колко ги желаеш

Втренчен в нощното небе аз търся твоето лице,
сред преливащите се звезди там скрита си ти.
Уморен съм, но от надеждата покорен съм,
за една усмивка боря се безцелно аз
и безнадеждно поглед рея в тъмнината.

П.с.: Н

Мразя те, когато се усмихваш
Мразя те, когато ме обичаш
Мразя твоите обричащи очи кафяви
Мразя твоята коса черна
Мразя когато от мен зависим правиш

Ти си моята окова и ти си моята клетка
ти си нощта, която ме съсипва
ти си изгрева, който ме разсипва
Ти си моя живот и ти си моя крах
Обичам те, защото мразя твоя мръсен глас
П.с.: Н

Искам те,
Искам очите ти с целувки да облея
и сълзите ти моето лице да докоснат.
Копнея целувките си по теб да пилея
и ритъма на сърцето ти да отброя.
Искам пръсти в косата ти да заровя
и уханието ти да попия
Искам вкуса от устните ти да отпия
и дъха ти бавно да отнема
Искам те...

П.с.: Н

Губейки идентичността, затворен в погледите на хората
никога няма топлината на съдбата да усетиш.
Лъжа след лъжа потушаваш и себе си опустошаваш
Падаш в бездната на нищетата, докато собственото си лице дириш.
Едно по едно парченцата събираш и себе си опитваш да сглобиш,
но само за едно мечтаеш.... отново да почувстваш... отново

Злъч бавно сипеш в мен и секундите броиш,
като отровна орхидея с уханието си ме привличаш.
Играеш си небрежно и на неразбиращо дете се правиш.
Знам... знам, че ще боли ала все по - близко идвам.
С усмивка ще ме повалиш и пагубно ще ме прогориш,
защо все към теб клоня... знаейки, че сърцето си ще роня...

В далечината на глухата уличка стоеше ти
и неуморно облачетата броеше,
докато съзнанието ти там някъде далече беше.
Красива, умълчана и спокойна гаснеше,
сякаш уговорка със съдбата имаше.

С ръце облени в огън и с ненавист опетнен,
до края на пътя като праведен ще крача.
С вдигната глава болката ще сея и омразата с кръв обилно ще полея.
Цвета от очите ти ще отнема и съдбата ти ще нагнетя,
защото твоите грехове ми принадлежат,
защото всичко лошо в теб е само мое.

Толкова път изминах истината да видя и надеждата да залича.
Нима си струваха сълзите и омразата?
Още помня този сух и празен поглед когато сгреших и ръка ти поддадох,
а може би ти наистина заслужаваше да умреш... може би...