С изгнила душа опитваш се да скриеш проказата на собственото си съзнание
Вървиш напред покрит в пепел от черната дъга на кривата съдба
Сам крачка след крачка полагаш в калта и безнадеждно поглед рееш
Чакаш слънчев лъч държа да прободе...

Не се цупи, а усмивка окичи на приказното си лице
така или иначе това е последната ни среща
не се страхувах от моите мечти, ти не си в тях
Искам да те пусна да отлетиш, но защо все така наоколо кръжиш
и все така в мрачна краска, като пазител бдиш
Ти сама избра соята съдба и отказа моята ръка

Изгубен в тъмнината на собствената си омраза,
аз тлея и огъня отново искам да разпаля
Всичко по пътя си ще изгоря
и крилата ти в пепел ще превърна

Готов съм за дъжда, отдавна не ме е страх
нека да вали, нека се опита да ме стопи
аз няма да спра своя ход и крачка няма да отстъпя
знам, че този танц ще боли и с белези ще ме дари

Високо си летя и не искам да се приземя,
защото паднеш ли веднъж ... скорост трудно се набира
Ти, той и тя го знае, но защо моята съдба тъй жално го желае
Искам ключа да завъртя и живота си да подаря

Там на края на света, където излива се водата,
аз звезди броя зад слънчевата светлина
и камъчета хвърлям в празни океани...
чакайки името ми вятъра да назове
и някоя загубена душа да си ме прибере

Счупи всичко, което аз обичах
и настойчиво успя да ме пречупиш.
За какво искаше да ме загубиш?
Сълзите ти сега стойност нямат...

Дните се изнизват като капки роса под слънчевата светлина,
а аз все още броя всеки твой поглед... с тези захарни очи как само ме разтапяш.
Не копнея за червените ти устни, а само очите ти тъмни да целуна...

Светлина и тъмнина вървят ръка за ръка
Зависими една от друга, неразделни в мъглата
Тихо с детски усмивки се прокрадват като сенки
стъпка след стъпка в съня на моята мечта...

Капки пот се стичат по ароматната ти кожата
Уханието ... всяка мисъл в порив превръща, докато
пръсти впиваш в мен и белези болезнени дамгосваш...
бодеш като дива роза преди откъсната да бъде

Песъчинка пред погледа ми минава
толкова малка и незначителна
толкова лека и приказна
Играе си със светлината и изчезва тя за миг
само спомена остава на нейния живот

Ти си моя враг,
а аз съм твоя финален праг
искам да усетиш своя ален сърп
и като листо да затрептиш.
Да, аз ще съм твоя палач и
само аз ще чуя твоя плач.