Като глътка кафе стопли ме,
но само вкуса от теб остана.
Изчезна в тъмнината на аромата
и изтри ме като сълза от лицето си красиво.
А аз нищо повече от теб и твоята усмивка не исках...

П.с.: липсваш Н :)

Тихо очи затварящ и кафявото сияние скриваш.
Тъмнината те покрива под завивките на нощта,
докато спокойно глава полагаш на рамото ми.
Дъха ти бавен става и всичко в мен обръща.

Всяка нощ часове наред с поглед те поглъщам
и като мехурче в пяна губя се.
Бавно лицето ти с устни рисувам
и с вкуса ти пропит заспивам.

П.с.: Н, искам те...